Един ден бяхме
седнали с Учителя Антарах на каменния пристан в предградията на Кайро и
гледахме как рибарите, накацали по брега като същински пъстри ибиси мятаха
своите такъми в изумрудените води на Нил. От време на време се случваше някой
от тях да извади над водата и да улови с плетено кепче сребролюспест нилски
костур и под радостните възгласи на останалите да изпъчи самодоволно гърди.
Възклицанията на рибарите бързо стихваха, за да продължат наум своите
заклинания, магии, молитви и дори клетви към божества, природа и хлъзгавите
обитатели на Бащата на всички реки. Тогава попитах, повлиян от хекатомбата на
реката, взимана от хората:
-
Учителю, рибите през голяма част от живота си плуват
срещу течението. Трябва ли и ние хората да се борим с бързеите в живота си или
да се оставим на потока му?
Учителя се
засмя, вдъхна от нажежения, влажен въздух над реката и без да поглежда към мен
започна:
-
Край изворите на Нил живее племето луа. То разказва
следната притча за рибата мбута или нилски костур. Великата река води началото
си от огромно море, далече-далече на юг. Ние го наричаме Укереве, луа – Нянза,
а европейците – Виктория. Водите му стремглаво изтичат от коритото, проправят
си път през скали и прагове, и разбити на каймак потичат на север за да дадат
началото на Бели Нил. Заради именно тези водопади, превръщащи потока в бяла
пяна, хората са нарекли така притока. В езерото най-страшния хищник сред рибите
е костура. Цар и повелител на езерото и праговете. Та веднъж между праговете се
срещнали в реката два чернооки костура. Единият плувал по течението, а другият
срещу него. „Хей, приятелю, защо се мъчиш да пребориш стихията. Отпусни се по
течението и да заплуваме заедно надолу!”- изпърхал с хриле единия. „Не, приятелю,
животът ни е даден за това – да се борим с препятствията и бързеите му. Ела ти
с мен!”. Но двата нилски костура така и не се разбрали помежду си и всеки
продължил по избрания път. Няколко километра по течението едната риба попаднала
във водовъртежа, предшестващ един от големите прагове. Въпреки упоритата си
борба по бързеите, костурът бил запратен с огромна сила и свирепост върху
острите камъни десетки метри по-долу. Ударът пречупил гръбнака му и той
агонизиращо се насочил към плитчините. А там жени от племето луа перяли дрехите
си. Умиращата риба изплувала по гръб до краката на жената на вожда. А тя с
благодарност към речните богове приела дарът им и го изчистила и осолила. По
същото време нагоре по реката, в самото и начало, там, където се разкъсвал водния
кожух и потичал на север, мъжът и заедно с други луа ловували. Самоувереният
нилски костур, преборил се с шеметното течение плувал лениво близо до
повърхността. Така и не разбрал кога копието на вожда го пронизало. Опитала се
рибата да се скрие надолу, към дъното, но ловецът умело отпускал и навивал
въжето в края на копието и накрая костура се предал.
Вечерта двата
нилски костура, един до друг къкрели върху бавния огън в колибата на вожда и
жена му.
-
Учителю, - промълвих объркано – не разбрах поуката от историята.
Учителят
Антарах се усмихна на недоумението ми и каза:
-
В живота поуки няма. Началото и края са еднакви за
всички хора. Само че всеки избира пътя, по който да върви между раждането и
смъртта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар