Една
сутрин вървяхме с Учителя Антарах по отъпканият от хора и кервани път, който
монотонно ни отвеждаше от Кайро към Александрия. Той се бе вторачил в нозете си
и сякаш броеше крачките си. В един момент, без предупреждение свърна в страни
от дирите и закрачи направо през жаркият, рохкав и заспал в сутрешната мараня
пясък. Скръсти ръце зад гърба си, вирна глава и брадата му като компас даваше
посока перпендикулярна на пътят ни. Бялата му роба се ветрееше след него, а
шалът прикриващ лицето му се смъкна на врата. Затичах се за да го настигна.
Краката ми потъваха до глезените в пясъчния памук. Крачех като спънат с букай.
В момента, в който тръгнах рамо до рамо с Учителя, той рязко спря и се обърна
назад. Последвах примера му и се загледах в отминаващият керван, чиято част
бяхме допреди малко.
Учителят Антарах посочи стъпките,
които бяхме оставили:
-
Някога този път е
започнал от подобни стъпки като нашите. Нуждата, любопитството или
предопределението са подтикнали първите странници за да тръгнат по него. И явно
в края на този път са открили нещо, което си е струвало вървенето. И си е
струвало да се върнат по стъпките си и да разкажат на другите. За да ги последват
и те! ... Как мислиш, след колко време вятърът и пясъка ще заличат следите ни –
часове, ден, два? Но не повече. И колко ли време ще е необходимо пустинята да
погребе пътя по който вървим – месец, два, година? Но не повече! В двата края
на всеки път лежи по една цел, мечта, блян, желание,надежда! Промениш ли ги,
преместиш ли ги или пък ако ги унищожиш – тогава заличаваш и пътя, който
отвежда до тях. Тогава позволяваш пясъците на забравата да ги покрият! Колкото
по-желани и бленувани стават крайните точки на едно пътуване, на един живот,
толкова повече стъпки на хора ще видиш между тях! Ролята на мъдрият и духовно
издигнат човек е да открива и посочва целите и мечтите. Хората сами след това
ще намерят преките пътища към тях. Всевишният е разпръснал такива малки, големи
и всечовешки станции-цели и страноприемници-мечти по пътя на всеки един човек и
на всички хора като цяло. Той дарява благоволението си на единици, които могат
да ги открият, проумеят, разпознаят сред дюните на ежедневието. И които да ги
покажат на останалите. Защото животът е едно непрекъснато пътуване и
преоткриване на свещеното значение на самият живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар