БЕЛИ И ЧЕРНИ КАМЪНИ

В далечно царство, в далечно господарство на престола се възкачил млад владетел. Образован и интелигентен, с големи амбиции да подобри живота на хората в страната си. Още в първият ден от владичеството си разпоредил – под прозорците на спалнята му да разчистят пространство, за да може всеки от поданиците му там да изрази своето мнение за управлението. Който е доволен от царя си да слага по едно бяло камъче, а пък който е недоволен, ощетен, излъган – по едно черно камъче.

            Минавали години, царят управлявал дълго и щастливо. Когато усетил че наближава сетният му час заповядал да извикат в покоите най-големия му син и престолонаследник. Влязъл принца с бледо лице и посърнал вид. Коленичил до леглото на баща си. Царят със слаб глас проговорил:

-          Погледни през прозореца, сине! Какво виждаш отвън?

-          Две огромни грамади с камъни, Ваше Величество! Еднакви по височина и...

-          Еднакви на цвят – довършил бащата. – и двете се състоят само от бели камъни! Знаеш ли какво означават те?

-          Че народът е доволен и благодарен от управлението Ви, Ваше Величество!

-          Глупости принце! Те не означават абсолютно нищо! Няма да видиш там черни камъни, защото през цялото ми управление войската не се занимаваше с рат и подготовка, а събираше всички черни камъни в царството ми. После ги товареше на кораби и изсипваше в морето, далеч от брега! Ако случайно върху камарите се появяха тъмни камъни, през нощта дворцовата стража ги събираше и изхвърляше. А знаеш ли защо купчините са еднакви по височина?

-          Не знам, Ваше Величество! Може би по Ваша повеля слугите са ги подравнявали.

-          Не! Аз нямам пръст в това, че височината им е еднаква. Скритите мисли на хората постигнаха това. Тези, които бяха доволни от управлението ми при вида на двете купчини от бели камъни, разсъждаваха по този начин: „ Повечето хора в царството са вечно недоволни, обидени, ощетени, наранени. Така, че по-голямата камара със сигурност е именно тяхна. Затова ще оставя своето камъче върху по-малката...”. Недоволните от мен разсъждаваха: „Присъщо на хората е да се подмазват на властта, пък и се изисква смелост да изразиш недоволство от двора. Затова явно голямата камара е на блюдолизците. И аз ще поставя своето камъче върху другата, по-малка купчина...”. Ето затова и двете са еднакви по височина – защото хората имат негативно мнение за останалите!  Запомни и друго – създай илюзията на поданиците си, че са свободни да изразят мнението си, но никога не допускай истинските им настроения да станат явни! Усетят ли силата на своето недоволство – свършено е с тебе!