Един
ден вървяхме с Учителя Антарах покрай каналите и шлюзовете на Нил и
наблюдавахме пъргавите подскоци на уловената речна вода. Пред нас около един от
главните запори на напоителната система се бе събрало голямо множество. Викаха,
ръкомахаха, обикаляха покрай брега и приклякваха. Забързахме към тях. Когато ги
приближихме някои от хората познаха Учителя и ни направиха път с поклони. Застанахме на склона на канала. В краката ни
водовъртежа от пенлива вода подмяташе дребен, възрастен човечец, който неистово
крещеше, ръкомахаше и изцъклено гледаше. Хората около нас се опитваха да му
подадат колове и дръжки на инструменти, но той безцелно биеше с ръце по
повърхността на водата и сякаш умишлено не се опитваше да се хване. Учителят
Антарах изтръгна една тояга от най-близкият до него човек, придвижи се по ръба
и приклекна. В един момент замахна и удари по главата давещия се. От само себе
си човека във водата сграбчи дървото. Със задружни усилия бързо го изтеглихме
на брега...
След около половин час, когато
страстите се успокоиха , продължихме разходката си с Учителя. Тогава той се
обърна към мен:
-
Каква поука можем да
извадим от случката?
-
Ами човека явно беше
сляп и не виждаше подадените му тояги и дървета. Когато го удари по главата той
се хвана по рефлекс!
-
Така, така. Ето такъв
слепец доведоха преди време родителите ти при мен. Разбираш ли – ти беше сляп
за мъдростта ми. Беше сляп дори за водовъртежа – живот в който скоро ще ти се
наложи да попаднеш. Мое задължение беше и е да те науча да плуваш във водите на
битието и да можеш да избягваш опасните въртопи. Понякога ми се налага да те
фрасна по главата за да приемеш даден урок. Така както е и в океана на
човешкият живот. Разликата е тая – че когато аз те ударя, можеш да разчиташ на
протегнатата ми ръка. В живота уроците те връхлитат и подмятат без гаранция, че
край теб ще има спасителен бряг и покровител. Но най – важната ми задача е да
те науча да живееш в хармония със себе си, света и с Божията промисъл! Да те
науча на умението да подбираш акваторията на живота си и да преплуваш за
отреденото ти време колкото се може по-голямо разстояние към лоното на
Всемилостивият ни Аллах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар