ЗА ЛИЦАТА НА ТИРАНИТЕ

Владетелят на едно царство заповядал да изградят в столицата му огромен парк с дървета и цветя от цял свят, с вълшебни водоскоци и пеещи фонтани, с пейки и беседки. Всеки един музикант в царството му бил длъжен поне веднъж годишно без пари да свири сред алеите на парка. Всеки артист, философ, поет, духовен водач също трябвало да се представя пред народа – да изнася представления, рецитира поеми, да дава мъдри съвети и наставления...

Парка бързо станал най – посещаваното място от гражданите. За разходки, за почивка,за забавление или романтични срещи.

Владетелят също така разпоредил да бъдат изработени от най-добрите каменоделци в царството му скулптурите на всички предци, управлявали преди него. Сред дърветата и храстите разположили мраморните тела както на най-великите и благородни царе, така и на най-жестоките. В дъното на алеята поставили статуята на най-омразният от владетелите, когото хората наричали “Кръволока”.

Минали месеци и царят решил да посети парка. Вървял бавно по алеите и се изпълвал все повече и повече със задоволство от свършената работа и радостта на поданиците му. Но приповдигнатото му настроение било заличено, когато стигнал в дъното на алеята на предците. Там го очаквала обезобразената статуя на „Кръволока” – с откършени ръце и обезглавена, обезобразена от нецензурни надписи и нечистотии. Ядосал се царя и се разпоредил мраморната скулптура да бъде възстановена. Преместили я от шубраците насред площада и издялали надпис върху постамента ѝ: „Не рушете собствената си история – тя сега вече не може да ви нарани!”

Владетелят открил обновения паметник официално под намръщените погледи на хората. Прибрал се в двореца доволен от свършеното.

На другият ден още призори в покоите нахълтал пребледнял уредникът на парка и се проснал в нозете на господаря си:

-          Ваше Величество, паметника отново е без глава!

Изхвръкнал царя от двореца си и с бърза крачка се отправил към площада. Дворцовата стража едва успявала да го догони сред трясъка на оръжие и доспехи. Когато стигнал до осакатената статуя под поставената от него паметна плоча имало друга една – дървена. На нея с разкривен почерк пишело: „ Когато ни нараняваше ние не смеехме!”

Замислил се царя, втренчил се в обезглавената и безръка статуя. След това поклатил глава и рязко се обърнал към уредника на парка:

-          Оставете „Кръволока” така! Когато народа надживее обидата и жаждата си за мъст, той сам ще въстанови и ръцете, и лицето на дядо ми! Истинската история се пише когато всичко е простено!