Семейство
горили било принудено от студената и снежна зима в планината да слезе към
низините. Водено от огромен самец до навлязло в териториите, обитавани от прайд
лъвове, свирепи и страшни...
Всяка сутрин господарите на саваната
отивали на водопой край малко езерце сгушено в пазвите на кенийските
възвишения. До него водел само един път, разсичащ хълмовете. В най тясната си
част бил широк не повече от десет метра като по средата имало скална грамада,
приличаща на остров, обтичан от стъпките на животните.
Именно в тази теснина се случило да
се срещнат двете групи – на горилите, изморени и жадни от дългия път и на
лъвовете, лениви и спокойни, утолили жаждата си. Водачите на двете стада дълго време
се гледали свирепо от двата края на прохода. Лъвицата, главатар на прайда
ръмжала свирепо и мускулите играели по тялото и. Водача на горилите, оголил
огромните си зъби крещял оглушително и подскачал предизвикателно.
Нито една от групите животни обаче
не искала да отстъпи.
Накрая лъвовете като признати
господари на местността се засилили от едната страна на канарата. Маймуните
също скочили напред в атака. Но от другата страна на скалата! И така – без да
отстъпи нито една от групите те успели да се разминат помежду си без кървави
сблъсъци...
Семейството маймуни се установило в
района, обитаван от лъвовете.
Всяка сутрин те отивали на водопой
до езерцето. И всяка сутрин срещали в теснината край канарата лъвският прайд.
Двете групи изигравали танца на предизвикателството към отсрещната страна,
придружен с гръмогласни ревове, крясъци, зъбене и сложни стъпки. Накрая се
засилвали уж едни срещу други... и се разминавали помежду си.
Това се превърнало в традиция...
Но един ден на хълма, високо над тях
се бил разположил един ловец – луа, който наблюдавал животните, които пият вода
от езерото. Той видял целият ритуал по разминаването между горили и лъвове.
Още същият ден извикал мъже от
племето си. Заедно сковали достатъчно висока и широка дървена тараба, така че
да прегради единият проход край скалата. С въжета я повдигнали във въздуха и на
другата сутрин зачакали животните.
Лъвският прайд се появил с първите
слънчеви лъчи. Безшумно се плъзнали огнените сенки по отъпканата пътека и се
насочили към езерото. Пили необезпокоявано вода и след около половин час се
насочили обратно към прохода.
Междувременно хората били спуснали
преградата пред единият изход, който сутрин използвали лъвовете.
На входа вече били застанали
горилите. И двете групи виждали преграденият път. Но въпреки това, според
ритуала си започнали да се предизвикват едни други. Никой не отстъпвал. Никой
не можел да отстъпи! Накрая и лъвовете и горилите се нахвърлили едни срещу
други!
Пред погледите на дебнещите хора
започнали последната битка помежду си. Битка на смърт! Лапи разкъсвали плът!
Ръце трошели кости! Зъби в зъби се впивали! В пръстта на пътеката се стичала
кръв от лъвове и от горили! Еднакво гореща и еднакво червена! За минути само от
двете стада останали агонизиращи трупове, вплетени едни в други.
В центъра на сражението, притиснати
като в любовна прегръдка две огромни тела агонизирали в конвулсии. Лъвицата –
водач на прайда, впила зъби в разкъсаното гърло на врага си. И самеца – водач
на горилите, стиснал с огромните си длани лъвската глава и пречупил я под
невъзможен ъгъл. В очите им се четяло неразбиране и съжаление за случилото се!
Тогава с викове върху тях се
спуснали хората и с копията си започнали да доубиват ранените животни!
АКО ТИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СБЛЪСЪКА Е
НЕИЗБЕЖЕН – ОГЛЕДАЙ СЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ. ВИЖ НЯКОЙ ДАЛИ НЕ ДЕБНЕ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА
ОТ ТВОЯТА ГОРДОСТ И НЕОТСТЪПЧИВОСТ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар