ВРЕМЕ ЗА САДЕНЕ НА ДЪРВЕТА

Един прохладен зимен ден се разхождахме с Учителя Антарах през нивите, разпръснати като шарена черга край Нил. Край много от тях забелязвахме малки горички или единични дървета от явор, черница, върба, нар. Под сянката на едно дърво съзряхме много възрастен мъж, приседнал с оцапани с кал ръце и няколко фиданки край него.

Учителят Антарах се поклони и го поздрави:

   - Спорен ден ага! Защо на тези години садиш сам овошки?  Толкова ли няма млади хора край теб да ти помагат?

   - Слава на Аллах, имам деца и внуци! И всички те се трудят на нивите за да засеят за първата реколта жито! А пък аз изпълнявам обет, даден от мен в памет на предците ми!

   - Ако не е тайна - какъв е този обет!

   - Обещах си, че ако доживея 70 години, ще засадя 7 фиданки нар и за всяка проживяна след това година ще посаждам по още една.

   - Но защо точно дървета! - не се сдържах аз.

   - Ех, сине, сине. На младини сееш за да се прехраниш! Като станеш мъж - сееш за да изхранваш и себе си, и семейството си! Така живееш година след година, от реколта до реколта! Когато остарееш и започнат други да се грижат за прехраната ти вече се замисляш за хората, които ще дойдат след теб - твои внуци, правнуци... Тогава настъпва време за садене на дървета! Ето например този платан, под който сме застанали е засаден от моя пра-дядо, когато е навършил 70 години! Засадил го е за да ми служи на мен и моите деца! И за да си спомняме с благодарност за него и за предците си! Сега дойде и моето време за садене на дървета!...