КОЕТО РУШИ - СЪГРАЖДА

Един ден с Учителят Антарах се разхождахме по платото Гиза. Равно като тепсия и леко набраздено от разхвърляните от лекият ветрец дюни. Над повърхността се подаваше самотен каменен блок, поставен в древни времена и отбелязващ най-високата точка на платото, както и мястото, където западният ръкав на Нил рязко обръщаше посоката си и се прибираше към тялото на реката – майка. Представляваше пет метров бял камък от варовик, който беше като нагризан по ръбовете и върха. Прислонихме се зад рехавата му сянка.  Учителя поглади повърхността, изпълнена с дупки и рани. После погледна към върха и каза:

-          Ето как стареят камъните. Под устрема на вятъра, премятащ песъчинки и парчета от самите тях. По същият начин стареят и умират царствата! Бурите на времето подхърлят напред – назад песъчинки-хора. Ден след ден, година след година. Някой от тях големи, тежки, откъртващи парчета от постройката на държавата. Други мънички, незабележими. Но многобройни, с остри ръбове и неуморни. Гризат непрестанно застиналият скелет на царството. Докато един ден то рухне прекършено под напора на ураганите или дори под собствената си тежест. Невероятна е силата на малките песъчинки. Те по-дребни и нищожни не могат да станат. Стрити са до голата си същност, до естествената си твърдост, дарена им от Аллах. Това е силата на народа. Безпомощни когато са сами и непобедими в ръцете на опитен водач, яхнал порива на съдбата.

Наведе се и загреба с шепата си пясък. После, застанал на фона на варовиковата стела разтвори пръстите си и остави част от пясъка да изтече обратно на земята. Останалата част я хвърли към камъка.

-          Но те могат и да съзиждат. Добрият владетел може да ги използва не само като разрушителен импулс, но и като съзидателен.

Той пак загреба от пясъка и се изплю в дланта си. Стисна юмрук, след което го разтвори. Песъчинките от влагата на собствената му телесна течност се бяха слепнали в неголеми зрънца, като златисто-медни мъниста. После прекара ръка по обелиска и остави влажно-пясъчна диря то тялото му. Зрънцата мокър пясък запълниха белези и рани по тялото на скалата.

-          Което руши – съгражда, и което лекува – убива!