ЗА ПЪРВАТА ПРЕЦЕНКА...

Един ден, в средата на юли бавно се влачехме по улиците на Кайро. По скоро аз, а Учителя Антарах ходеше с хванати зад гърба длани и хитро си подсвиркваше. Беше малко след обяд и улиците на града бях пусти, напукани и жарки като подгрята пещ, чакаща хляба да бъде хвърлен в нея.

На една пресечка обаче зърнахме млад, опърпан човек с разпилени коси; черна, сплъстена брада и безумен поглед. Загледахме се и двамата в него от разстояние, приютени под изтънялата , обедна сянка на стрехите на къщите. А той с една проскубана метла метеше бавно кръстопътя и постоянно гледаше в краката си.

Не издържах и възкликнах облян цял в пот:

   - Луд човек!

Учителя се подсмихна:

   - Сигурен ли си в преценката!

   - Ами да, Учителю. Не го ли виждаш. От далече си личи безумието му!

   - Добре, сега отиди и го попитай какво прави и защо го прави!

С голяма неохота напуснах сянката и се доближих до непознатия. Застанах на няколко метра от него и подвикнах няколко пъти за да отклони вниманието си от земята и да ме забележи.

   - Човече, какво правиш в тоя пек?

А той ме изгледа с поглед, пълен с отчаяние и промълви:

   - Търся последната си жълтица! Загубих я и сега няма с какво да си платя храната и спането в града! Нямам пари дори за коричка хляб или пък чаша чай от хибискус!

Върнах се обратно при Учителя Антарах потресен и сърдит на себе си за погрешната си преценка. Разказах му чутото от мен,като завърших:

   - Горкия бедняк, съжалявам, че сгреших в преценката си за него!

    Учителя Антарах се усмихна:

   - Ето, виждаш ли, първата преценка на нещата, събитията и хората много пъти е неточна и грешна! Да видим преценката ти ще се промени ли, ако придобиеш по-голямо познание!

Бръкна в джоба на галабията си и извади една жълтица:

   - Занеси я и му я дай!

Побързах да изпълня нареждането, щастлив, че по този начин ще изкупя вината пред самия себе си. Човека прие с благодарност монетата, захапа я за крайчето за да провери дали е истинска и ми се поклони.

С олекнало сърце се върнах под сянката, където Учителя ме посрещна  ухилен до уши:

   - Погледни сега и ми кажи какво виждаш!

Непознатият отново се бе привел над земята и размиташе пътя! Бях потресен:

   - Значи все пак първата ми преценка е била правилна, нали Учителю! Човека е слънчасал, луд напълно!

   - Ще видим - успя през смеха си да каже.

Когато се поуспокои и избърса сълзите по лицето си той ме погледна:

   - Така, сега разбра ли, че има моменти, когато първата преценка е и най-вярна! Както и има моменти, когато трябва да отстояваш тази си преценка, а не да се съгласяваш веднага с авторитетите! Но ти не изпълни първата ми поръчка - аз те помолих и да го попиташ защо мете точно там! И го попитай сега кога е загубил парата.

Отидох за трети път при непознатият, сърдит и ядосан. Предадох въпросите на Учителя Антарах.

Той отклони вниманието от краката си и ми отговори:

   - Загубих я преди година,  в една тясна, забутана уличка до пристанището на Александрия!

Не издържах и избухнах:

   - Но защо я търсиш сега, безумецо, и защо точно тук!

   - Ами просто сега имам нужда от пари, не мога да стигна до Александрия, а и тук виж какви широки улици има, че при това и цели две!

След което се наведе и продължи заниманието си.

Когато се върнах обратно ясно си личеше, че учителя Антарах се забавлява с мен:

   - Виждаш ли - важно е да задаваш правилните въпроси, за да изградиш и правилна преценка. А жълтицата, която дадохме на тоя хитрец ще удържа от родителите ти като допълнителна такса за преподаден урок. И не бързай с изводите! 

Това мислех, че е края на историята, но вечерта Учителя Антарах ме отведе до една скъпа странноприемница. Седнахме на маса до вратата и си поръчахме чай хибискус с мента и баклава.

Не след дълго през вратата влетя шумна компания от младежи. А сред тази компания изпъкваше един добре облечен, сресан и напомаден мъж. Когато мина покрай нас той се поклони и ни поздрави:

   - Добър вечер, аги, и почитания Учителю.

Аз бях в шок - това беше същият оня безумец, който премиташе в жегата улиците! Отново бях сгрешил в преценката си!

Учителя Антарах ме тупна по рамото и през смях каза:

   - Той беше мой ученик преди години, но предпочете лесният начин на живот и лъжата. Запомни - можеш да си изградиш правилна преценка и от грешни и лъжливи факти. Можеш, но е много трудно! Затова трупай знания и бъди готов да променяш вижданията си според тях, а не света според светогледа си!