НА ДРУГИЯ БРЯГ

Един ден разпалено обяснявах на Учителя Антарах как, ако хората могат да се поставят на мястото на всеки унижен, подтиснат, угнетен, наранен и безпомощен човек светът би бил по-справедлив и по-щастлив. Привеждах какви ли не аргумент. Както казват хората – не само носех от девет кладенци вода, но и копаех самите кладенци. Бях уверен в себе си, че съм открил ключа за всички злини в живота. Накрая завърших патетично:

-          Само ако хората по-често се поставяха на мястото на другите!...

Учителя хитро се подсмихваше, наклонил леко настрани глава и ме гледаше с дълбоките си като нощно небе очи. Абаносовото му лице бе набраздено от бръчки и белези като от резките на дърводелец.

Изведнъж, без предизвестие той тръгна с чевръста, стегната крачка и през рамо ми подвикна:

-          Хайде да се разходим покрай реката!

Вече го познавах достатъчно добре за да знам, че ще последва нагледен урок.

Затичах се след него и го застигнах точно когато се заспуска по изградената дига край близкият ръкав на Нил. Тъй като беше вече края на май водата се бе оттеглила доста далеч от бреговете и човек ако иска можеше да премине през нея по направения брод. Учителя се насочи именно към наредените напукани камъни, подали гърбове изпод водата. Приличаха на костенурки, тръгнали да пресичат реката една подир друга. Спря се и се обърна към мен:

-          Добре, сега нека да минем на другият бряг!

Нямах никаква идея какво е намислил. Другият бряг бе една немного широка пясъчна ивица, на която освен папирус и тръст не растеше нищо друго. Просто там нямаше нищо!

Учителят Антарах заподскача пъргаво от камък на камък и след минута достигна отсреща. Малко след това и аз застанах до него. Той се обърна към пътеката от камъни, по която бяхме дошли и ме попита:

-          Сега къде се намираме?

-          Ами – на другият бряг!

-          Така ли? А онова отсреща какво е? Или брегът, който се вижда зад гърба ни?

Замълчах объркан. Той продължи:

-          Виждаш ли – човек винаги се намира на своя бряг!  А останалите винаги са на други брегове. Ето защо не можеш да се поставиш на мястото на другите – защото винаги ви разделя пълноводната река на живота!

Бях отчаян и засрамен. Учителят обаче продължи:

-          Нещото, което можеш да направиш за бедните, болните, нещастните е брод, по който да преминат така, че твоят бряг и техните брегове да се окажат от правилната страна на реката.

Подсмихна се на обърканото ми изражение и пое обратно по камъните. После промърмори, но така, че и аз да го чуя:

-          Само Аллах знае кой е правилният бряг на живота!