ПРОСЯКЪТ КРАДЕЦ

Една сутрин се разхождахме с Учителя Антарах  по улиците на Кайро. Под сянката на една бугенвилия забелязахме опърпан просяк, подпрян под двете си мишници на грубо одялани патерици. Беше протегнал напред ръка и просеше от редките минувачи милостиня.

Учителя се насочи към него. Просякът отдалече усети приближаването му и спря погледа си върху него:

-          Моля ви, ага, помогнете на мен, нещастника. Кракът ми залиня и изсъхна, и сега не мога да изкарвам прехраната си! Аллах да ви поживи!

Учителя бръкна в джоба на галабията си и извади от него малка червена кесия, обточена със златен ширит. В момента, в който развърза връзките ѝ просяка с изненадваща пъргавина и сръчност прибра патериците в лявата си ръка. Стъпи твърдо  на двата си крака, дясната му ръка се стрелна като кобра, сграбчи кесията и побягна.

Бягаше ниско приведен с невероятна скорост. И въпреки патериците, които бе нарамил осъзнах, че нямам голям шанс да го стигна. Понечих да се спусна по него, но костеливата здрава ръка на Учителя се впи в рамото ми и ме спря.

-          Спри! Не си струва!

Погледнах го учудено. Той продължи със скърцащ глас:

-          Човека взе това, което поначало Аллах бе наредил да е негово. От години всяка сутрин, когато излизам от вкъщи взимам по една медна монета. Тя ми служи като ориентир, дали света в който живеем става по-добър или по-лош. Дарявам я на първият просяк, бедняк, нещастен човечец, с когото ме сблъска през деня живота. При срещата си с всеки следващ взимам по едно камъче от земята и го слагам във вече празната кесия. Като по-млад си мечтаех вечерта да се прибера в къщи със същата медна монета, с която съм излязъл сутринта. После желанието ми бе да се прибирам с празна кесия. А сега просто вечер броя камъчетата. И ако се случи така, че да са по-малко от предния ден съм щастлив! В последно време забелязах обаче, че броят на камъчетата, взети от улиците на Кайро е почти постоянен. Или – колкото и да помагаш винаги ще има един постоянен брой хора, които ще се чувстват и ще бъдат нещастни, болни, угнетени. Защото не можеш да помогнеш на човек, който разчита единствено на помощта!

Тръгнахме двамата отново по улицата. След няколко крачки Учителя Антарах се спря и ми каза:

-          И не казвай на никого, че просяк ме е ограбил!

-          Защо!

-          За да не спрат хората да даряват и помагат! Ако няма състраданието и взаимопомощта, по какво тогава ще се различаваме от животните?!