ЧОВЕШКАТА ДУША

Един ден с Учителя Антарах бяхме на гости на родителите ми във Фаюм. Оазисът бе прималял от първите летни дни. Пясъкът като нажежено злато жигосваше стъпалата ни. Езерото беше започнало да се отдръпва от зимните си брегове и в бързината, с която бягаше от човешките поселища край него, изгубваше части от водната си премяна. Те оставаха за кратко по стъпките му във вид на мътни локви, които бързо изчезваха и отлитаха към бездънно-синьото небе.

Бяхме застанали край едно такова парченце водно огледало, когато в ръцете на Учителя се появиха две прекрасни, тънкостенни, обагрени в синкаво-виолетови оттенъци шишенца. Великолепна изработка на фаюмските стъклари, прославила ги в Халифата. Бяха празни и явно никога не бяха приемали в утробите си благовонни масла или отвари. Той ги поднесе пред очите ми и за миг от пречупването на слънчевата светлина в кристалите им очите и умът ми се изпълниха с цветен калейдоскоп от пламъчета.

-          Ето, това е човешката душа, дадена ни от Аллах. Прекрасен празен съсъд. В който всеки един от нас приема какво да прелее от света.

Наведе се и загреба от езерцето пред нас . Единият съд го плъзна по утаената повърхност и напълни с бистра вода. С другият обаче загреба в твърдата песъчлива тиня и извади от там жълтеникаво кафява мътилка. Поднесе второто шишенце към мен:

-          Това е душата на светския човек, който живее в мъглата на страстите и желанията си и отдавна е загубил в сърцето си лика на Всевишния! Наред с живителната вода на Аллах той приема и мътилката на хорските деяния, жажди, стремления към власт, богатство, признание...И всичко това е смесено, непречистено. Отровна мътилка!

После поднесе към мен другото шише:

-          А ето душата на праведника. Той взима от дареният му от Аллах живот само пречистената и утаена от Всевишния консистенция. Не иска повече от необходимото му за да изпълни предначертаното. Човешката злоба, отмъстителност, завист и цялата мътилка на земното битие остава да се утаи далеч от него. Затова останалите хора спокойно могат да отпият от душата на праведника. От неговата мъдрост, спокойствие, уравновесеност и вяра!

Учителят Антарах бавно се наведе и постави двата съда в пясъка пред краката ни. После бръкна в един от джобовете на галабията си и извади малко, обикновено стъкълце, пълно с кехлибарена течност.

-          А това пък е душата на светеца. Не е важна формата, а съдържанието. Аллах е милостив и дарява светите люде със амброзията на божествеността. В големи количества никой друг човек не би издържал, защото е като благовонно масло. Не става за пиене, защото може да не си готов да я погълнеш и да те убие. Но в малки количества, в точното време и на точното място лекува и тялото, и душата, и мисълта на човек. Не утолява жаждата, но божественият и мирис просъществува дълго през вековете!

После ми посочи към двете стъкленици в краката ни. Едната бе все така кристално чиста. Ала другата също бе започнала да се избистря. На дъното и вече се забелязваше жълтеникава утайка.

-          Това, момко, представляват отшелниците. Колкото по-дълго време водят аскетичен живот, толкова душите им стават по-чисти. Накрая и тази на праведника, и тази на светският човек ще се представят на Всевишният еднакво чисти и скъпи! Няма човек, който да не може да познае и приеме в сърцето си светостта на Милостивият! Съблюдаването на богоугоден режим в живота, постенето, медитациите, молитвите и прошката са процеса на утаяване и успокояване на човешката душа! И запомни – никой не избира празният съсъд на своята душа. Това го решава Аллах! Но всеки един от нас може да избере с какво от живота да го напълни. Всеки един от нас!