Някога, когато бях млад, бях един от най-добрите бойци с
меч, ятаган и всевъзможни други оръжия. Обикновено бях някъде на поход,
участвах в множество големи, малки, още по-малки войни, а понякога дори в
обикновени сбивания между клановете. Но с течение на годините страстта ми към
битките отшумя, изтече от духа и сърцето ми с всяка капка кръв, която беше
проляло тялото ми в сраженията. И понеже бях виждал и дори лично отнемал живота
на десетки млади луди глави с много огън в жилите и малко опит в мишците реших
да отворя училище за бойци в Наджит.
Първите уроци, които давах бяха не с истинско оръжие, а с
дървени мечове, които с течение на времето и под въздействието на ударите се
бяха превърнали в обикновени тояги.
Когато при мен дойдеше нов ученик аз лично заставах срещу
него на отъпкана арена с такава именно тояга. Карах го да ме нападне с голи
ръце. Резултата естествено беше, че получаваше жесток удар по главата и цицина
за да запомни първият и най-важен урок в битката:
ТОЯГАТА ДОСТИГА ПО-ДАЛЕЧ ОТ РЪКАТА!
После си разменяхме местата. Подхвърлях му на него дървения
меч и го карах да ме атакува и ако може да ме удари. Всички новобранци, вече
унижени от мен и ядосани ми се нахвърляха като държаха и си служеха с
имитацията на оръжие точно като с тояга. Замахваха силно над глава и се
стремяха да ме смажат с непохватен удар отгоре надолу. В последният момент
правех уклон в ляво или дясно според гарда на човека и му нанасях бърза серия
от удари с ръце. Тогава ученикът ми научаваше вторият важен урок в боя с
оръжие:
РЪКАТА Е ПО БЪРЗА ОТ ТОЯГАТА!
Третият важен урок им преподавах при първият двубой с
истинско оръжие. Което обикновено се случваше поне половин година след първият
им пердах с тоягата. Карах ги да си изберат оръжието, което смятаха, че
най-добре им пасва. Аз заставах срещу тях само с два широки бедуински ножа със
закривени остриета и големи предпазители. Двубоят ни продължаваше много кратко.
След секунди само ученикът се озоваваше на земята и ножовете ми спираха със
свистене от двете страни на гърлото му. Драсвах ги леко по врата, за да им
оставя белези, които да им напомнят, че:
УМЪТ ТРЯБВА ДА ВЛАДЕЕ РЪКАТА ТИ! ТОЙ ТЕ ДАРЯВА С ВОЛЯТА ДА
УСТОИШ, СИЛАТА ДА ПОБЕДИШ И МЪДРОСТТА ДА ПРОСТИШ НА ВРАГА СИ!
НЕ ОТНЕМАЙ БЕЗПРИЧИННО ЧУЖД ЖИВОТ!
Затова всеки мой ученик беше белязан с две резки успоредно
на артериите за да им напомнят острието
на оръжието, което е можело да им отнеме живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар