Един ден, малко подир обяд,
седяхме с Учителя Антарах в страноприемницата на Али в началото на търговската
чаршия на Кайро. Сръбвахме чай и гледахме как лекият вятър откъм Нил играе с
пясъка по улицата. Бях подтиснат. Мой приятел беше споделил с мен съкровените
си тайни – за болести и трепети, за страхове и надежди. Тегнеха в душата ми
като каменен блок, поставен не в темелите на сграда, а на покрива. Учителят бе
забелязъл, че нещо спотаявам, но мълчеше и ми хвърляше коси погледи изпод
сключените си вежди. Алабастровото му лице бе като издялано в каменоломна.
Напомняше на оня страшен войн, който е бил преди десетилетия. Накрая не издържа
и изхъмка недоволно:
-
Добре, кажи сега какво те мъчи?
-
Мой приятел сподели тайните си с мен и ми тежат,
Учителю!
Той отпи от
чашата, поглади късата си брада на имам и посочи към улицата:
-
Добре, отиди отвън и вземи камъкът, с който Али подпира
вратата си.
Послушах го,
станах и вдигнах камъкът. Беше с овална форма и големина на детска глава.
Тежеше.
-
Изпъни ръка пред тялото си и се опитай да го задържиш
максимално дълго.
Само след
две-три минути усетих как ръката ми отмалява. Започна да трепери и тръгна
надолу към земята. Пуснах го до краката си и погледнах Учителя виновно.
- Ето това е
приетата тайна. Тежест, която трябва да носиш със себе си. Има три
начина да приемеш в себе си една
тайна – като камък, като пясък и като вода. Тайната – камък лежи на плещите ти,
смачква те под товара си и те кара да се чувстваш изолиран от останалите, които
не са запознати с нея. Изходът е или да
я изхвърлиш някъде по житейският си път или да те смаже. Споделянето на тайната
– вода е като да отпиеш от една и съща чаша с приятеля, който те дарява с
привилегията да получиш ключ от раклата със съкровищата в душата му. Това е
животът на повечето споделени тайни – биват отпивани глътка по глътка, докато
чашата им се изпразни. Накрая в почти всички случаи тайната престава да е
такава и става достояние на много хора, които са я споделили.
Учителя
излезе на улицата и загреба шепа фин златен пясък:
-
Дай ми шепата си!
Когато
протегнах ръка, той изсипа пясъка върху
дланта ми:
- Задръж
пясъка! Ето това е тайната – пясък. Така я приемат дервишите. Разтвори пръсти и
я пропусни да изтече през тях. Тайната минава през тях, но не се задържа и
продължава своят път. Разтваря се в света от който е произлязла. Защото няма
тайни пред Аллах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар