КАМЪК, ПЯСЪК И ВОДА

Един ден, малко подир обяд, седяхме с Учителя Антарах в страноприемницата на Али в началото на търговската чаршия на Кайро. Сръбвахме чай и гледахме как лекият вятър откъм Нил играе с пясъка по улицата. Бях подтиснат. Мой приятел беше споделил с мен съкровените си тайни – за болести и трепети, за страхове и надежди. Тегнеха в душата ми като каменен блок, поставен не в темелите на сграда, а на покрива. Учителят бе забелязъл, че нещо спотаявам, но мълчеше и ми хвърляше коси погледи изпод сключените си вежди. Алабастровото му лице бе като издялано в каменоломна. Напомняше на оня страшен войн, който е бил преди десетилетия. Накрая не издържа и изхъмка недоволно:

-          Добре, кажи сега какво те мъчи?

-          Мой приятел сподели тайните си с мен и ми тежат, Учителю!

Той отпи от чашата, поглади късата си брада на имам и посочи към улицата:

-          Добре, отиди отвън и вземи камъкът, с който Али подпира вратата си.

Послушах го, станах и вдигнах камъкът. Беше с овална форма и големина на детска глава. Тежеше.

-          Изпъни ръка пред тялото си и се опитай да го задържиш максимално дълго.

Само след две-три минути усетих как ръката ми отмалява. Започна да трепери и тръгна надолу към земята. Пуснах го до краката си и погледнах Учителя виновно.

- Ето това е приетата тайна. Тежест, която трябва да носиш със себе си. Има три

начина да приемеш в себе си една тайна – като камък, като пясък и като вода. Тайната – камък лежи на плещите ти, смачква те под товара си и те кара да се чувстваш изолиран от останалите, които не са запознати с нея.  Изходът е или да я изхвърлиш някъде по житейският си път или да те смаже. Споделянето на тайната – вода е като да отпиеш от една и съща чаша с приятеля, който те дарява с привилегията да получиш ключ от раклата със съкровищата в душата му. Това е животът на повечето споделени тайни – биват отпивани глътка по глътка, докато чашата им се изпразни. Накрая в почти всички случаи тайната престава да е такава и става достояние на много хора, които са я споделили.

            Учителя излезе на улицата и загреба шепа фин златен пясък:

-          Дай ми шепата си!

Когато протегнах ръка, той изсипа пясъка  върху дланта ми:

- Задръж пясъка! Ето това е тайната – пясък. Така я приемат дервишите. Разтвори пръсти и я пропусни да изтече през тях. Тайната минава през тях, но не се задържа и продължава своят път. Разтваря се в света от който е произлязла. Защото няма тайни пред Аллах!