Една сутрин Учителя Антарах
ме посрещна в двора на къщата си със запретнати ръкави на галабията и оцапани с
боя ръце:
- Искам
да ти покажа и да те науча на едно далекоизточно изкуство. Аварите го пренесоха
от Китай и го разпространиха сред арианските племена. Нарича се ЕБРУ – или
изкуството да рисуваш върху вода.
Загледах учителя си с нескрит интерес. Той продължи
ентусиазирано:
- Това
е най-доброто нагледно представяне на душата на човек!
После накратко ми обясни как става рисуването върху вода.
Накрая предложи:
- Добре, нека сега двамата да се опитаме да
нарисуваме едно и също нещо – например бугенвилията в двора!
Съгласих се и започнахме да
рисуваме върху вода. Топвахме пръчиците в боята, взимахме капка от нея и я
пренасяхме върху водната повърхност. След което с четчици от камилски косъм ги
разнасяхме и оформяхме листа и цветчета. След като приключихме с
рисуването покрихме съдовете с колосани памучни кърпи, изпънати в рамки. Когато
боята попи и се прехвърли от водата върху плата, внимателно ги отделихме от
съдовете и оставихме да изсъхнат под ласките на египетското слънце.
Учителят Антарах изля водата
от глинената ваничка върху земята и я напълни отново. После се обърна към мен:
- Добре, нека да нарисуваме отново дървото!
И двамата с него започнахме
да прехвърляме цвят и чувства наново върху водата. Докато чакахме да изсъхнат
новите ни картини Учителят разбърка течността във ваничката си с пръчката и
започна урока си.
- Душата на човек е като
рисунка върху вода – толкова крехка и наранима, че дори и най-малкото трепване
променя багрите и. Ето моята, а ето и твоята картина на един и същи обект. Виж
колко се различава бугенвилията при теб и мен. Сякаш двамата сме гледали и
рисували различни растения. С еднакви бои и инструменти, но с различни очи и
души получаваме и различно усещане за света. Моят свят не е твоят и обратното!
Но има и нещо повече – светът, който съм виждал и възприемал преди два часа е
различен от този, който виждах и възприемах преди час и съвсем различен от
настоящият! Погледни двете ми рисунки на едно и също нещо.
Той хвана с палците и
показалците на двете ръце рисунките си и ги повдигна на нивото на очите ми.
Имаше очебийна разлика между тях! На по-новата бе майсторски изобразено формата
и цветът на дървото. Беше по-контрастна и по-детайлна, личеше си опитността,
придобита от първата. Както и по ярко изпъкваше отношението на Учителя.
Той продължи:
- Виждаш ли – освен, че
душата на човек е като рисунка върху вода, тя е и като постоянно рисуване и
променяне на тази картина. Светът около теб ти дава багрите, които разнасяш
върху платното на същността си. Знанията и уменията изграждат инструментите с
които душерисуваш. Сърцето обаче е най-важно! Защото всеки негов порив разклаща
повърхността на душата ти и променя рисунъка и. Трепетите на сърцето са нежни и
незабележими, като докосване от крило на пеперуда. Но могат да причинят сътресения
и в най-закътаните кътчета на душата ти! Ала най-важното е да се научиш да
рисуваш красиво върху повърхността и!
Няма коментари:
Публикуване на коментар