ПРАВОВЕРНИЯТ АЛИ

В Кайро пристигна проповедник. Молла Усама. Кокалест човечец с проскубана прошарена брада и хищен поглед. Започна да проповядва омраза към християните и езичниците. На проповедите му в мечет Амра се събираха все повече и повече хора.

И тъй като с Учителя Антарах посещавахме същия храм, беше неизбежно двамата да не се сблъскат. Един ден в двора на първата джамия в Египет и Африка те се срещнаха. Молла Усама разпалено убеждаваше петдесетина човека в необходимостта от джихад и избиване на неверниците. Въртеше и усукваше ръце като вятърна мелница, но от устата му се сипеше не брашно, а отрова и слюнка. Беше в стихията си!

Учителя се спря за известно време встрани и се заслуша в крясъците на проповедника. Хората наоколо го забелязаха и сякаш по команда се раздалечиха и сториха просека между двамата. Тогава Учителят Антарах с бавна стъпка и наведена като на ядосан бик глава се насочи към проповедника, който междувременно беше замлъкнал. Когато стигна на педя разтояние от моллата спря и насочи стоманения си поглед отгоре надолу къмто Усама. Започна с режеш глас:

-          Искам да ви разкажа една история, която се случи тия дни във Фустат*. Един човечец, да го наречем Али посещавал проповедите на молла Усама. Не бил много заможен, но не бил и съвсем беден. Бил правоверен и въпреки спазването на всички обязаности на Корана смятал, че Аллах не му се отплаща за подчинението и вярата подобаващо. Защото неговият комшия християнин бил по-богат и по-уважаван. Съседът му се казвал също Али ( или Илия), имал шивашка работилница, бил работлив и способен с иглата и конеца, и се замогнал. Но правоверния Али след проповедите на молла Усама разбрал, че причината за това, комшията му да е по-богат е, че е слуга на Шейтана!  Решил да изобличи и накаже неверника. Една вечер, след службата в мечета той тръгнал по улиците на Стария град. Обикалял и повтарял наум сури от Корана. Чакал да се стъмни съвсем и да замлъкне човешката глъчка. Накрая, когато съня и мрака прихлупили къщите, той с бърза крачка се отправил към дома на съседа си. Но преди това минал покрай обора с камили на един търговец. Там загребал от изпражненията на животните в една делва. На пръсти се промъкнал до дувара и къщата на комшията и с ръце започнал да размазва лайната по тях. Клепал и пишел „неверник”, „ гяур”, „шейтан” ... И така до първи петли. След което побързал да отиде до реката да отмие от себе си мръсотията и миризмата на камилската тор. Чист, доволен и омиротворен той се насочил към дома. Когато наближил портата си, видял на улицата омразният си съсед с кофа и баданарка , от която капело вар. Усмихнал се правоверният Али под мустак и се насочил към комшията. Щом го видял, християнина го посрещнал с разтревожен поглед и му казал: „Къде се губиш съседе?! Тази сутрин когато станах и излязох да премета пред дюкяна си видях, че някой мръсник е нацапал с лайна стената на къщата ти. Виках у вас и понеже никой не ми отговори реших да варосам преди да са станали останалите хората в махалата!”. Едва тогава правоверния Али разбрал, че цяла нощ е клепал по собствения си дом!

Тълпата бе замлъкнала. Хората гледаха изпод вежди онемелия молла. Учителят Антарах се обърна на 180 градуса и закрачи с вирната глава и брада. Направи няколко стъпки и подхърли през гърба си:

-          Не мятайте лайна по другите, че могат да паднат и върху вас!

*Фустат – първата столица на арабски Египет. Сега Старият град на Кайро. В него е построен през 642 г. мечета Амра – първият в Египет и в цяла Африка мюсюлмански храм.