ДЖУБУРУ

Един учител събрал учениците си и им рекъл:

-          През годините, в които сме заедно, аз ви предадох всички свои знания и умения. Освен едно! Него сами трябва да постигнете. Това ще бъде финалният ви изпит. Искам да откриете ДЖУБУРУ!

-          Но какво е това ДЖУБУРУ?! – попитал най-възрастният от тях – Човек, град, животно, растения?

Учителят само повдигнал рамене и отвърнал:

-          Открийте го сами! Точно след една година искам всеки от вас да ми каже какво е открил за ДЖУБУРУ!

Тръгнали си учениците замислени и с наведени глави. Пръснали се по широкият свят в търсене на ДЖУБУРУ. Бързо се изтърколила годината и те отново се събрали пред портата на своя учител. Всичките без един.

Излязъл на вратата мъдреца и им казал:

-          Нека всеки от вас тук, пред къщи ми сподели какво е открил за ДЖУБУРУ. Този, който е разкрил смисъла ще го поканя вътре и като равен с равен ще изпием по чаша чай. Той ще може да поеме школата ми във вашият град. Казвайте сега!

Напред излязъл един от учениците и смело се провикнал:

-          ДЖУБУРУ е племе в Южна Африка! За съжаление не можах да открия точно кой район обитава, но ако имам поне още една година време, сигурен съм – ще го намеря!

-          Глупости! – възкликнал друг – Това е лечебна трева която расте само около граница на Китай с Индия! За съжаление и за мен времето бе кратко за да стигна до тази труднопроходима необитаема планинска земя! И ако имам още малко време...

После скочил друг от учениците, втори, трети... Всички се изредили с предположенията си. Твърдели ту че е най малката птица, ту най-голямата риба в далечно море, други доказвали че е град, селце, дори държава някъде далече, далече от тук. Имало един, който показал странен полускъпоценен камък, наричан според него ДЖУБУРУ от малко, забутано островно племе в Полинезия. Учителят, скръстил ръце на гърдите си слушал крясъците на учениците и лицето му придобивало все по – буреносен вид. Накрая не издържал и извикал:

-          Млъкнете! Напуснете незабавно двора ми! Явно на нищо не съм ви научил през годините! Никой от вас не е разбрал какво е това ДЖУБУРУ!

В настъпилата тишина се чуло скърцането на входната врата и в двора влязъл последният от учениците. Носел бохча с храна и бъклица. Огледал стреснато притихналото множество. Учителят ядосано му подвикнал:

-          Ами ти, какво откри през тази година!

-          Аз, Учителю, - смотолевил младежа – Открих любовта на живота си, ожених се и сега идвам да почерпя за раждането на наследника ми. Исках да помоля теб, Учителю, да му станеш кръстник!

-          И не си търсил през тази година ДЖУБУРУ?! – възкликнал един от множеството.

-          Ами, честно казано нямах време да се занимавам с глупости. Нито бях най – добрият ученик, нито най – умния. Ако някой можеше да открие какво е ДЖУБУРУ, то това със сигурност е някой от вас!

Тогава Учителят разблъскал тълпата, приближил щастливия татко и го прегърнал:

-          Ето кой наистина е открил ДЖУБУРУ! ДЖУБУРУ е една огромна измишльотина, която ви подхвърлих, а вие се хванахте и си съчинихте останалото. Не издържахте всички последният изпит! Всички, освен един! Ела приятелю, заповядай в дома ми за да ми разкажеш за живота си през тази година!

Вече на прага на дома си възрастният човек се обърнал в рамката на вратата:

-          И запомнете – не заменяйте живота си с търсенето на ДЖУБУРУ! Може и да го откриете, но пък ще изгубите дребните неща, които правят хората щастливи! Живота ще мине покрай вас без да го почувствате,усетите, изживеете...