КАК СЛЪНЦЕТО ДАДЕ ПИСМЕНА НА ХОРАТА...

 

Бог създал човек по свое подобие в пристъп на самота. Но бързо се отегчил и го оставил  сам да търси пътя в живота си. Ала човека трудно се справял с мисията да бъде божествено подобие. Защото животът му бил кратък и не стигал да научи основните неща и принципи за създадения от Твореца свят. Плъзгал се по повърхността на живота, забравял за опита на предците си и повелите на Господ. Живеел във вечен конфликт не само със себеподобните си, но и със себе си. Животът му бил едно лутане и вечно преоткриване на знания и умения, които притежавали и предците му.

В миг на умиление Създателя решил да помогне на творението си. Натоварил Слънцето да разкрие пред народите тайната на писмеността.

И една сутрин то започнало да изписва пред очите на хората със светлина и сенки символи и знаци.  Разкрило на предците ни как да запазват трайна и неизменна историята и опита на отминалите поколения. Дало на народите азбуките!

Начина, по който Слънцето изписвало пред хората буквите дал и посоката на писане.

Китайците постоянно се страхували от безбрежният океан, от който всяка сутрин изплувало светилото ни. Той ги хранел, той ги и убивал. Затова техният поглед винаги бил насочен на изток. Затова и за тях Слънцето изписвало символите отгоре надолу.

Европейците – гърци, римляни, славяни постоянно били с лице към опасностите, които ги дебнели от юг – завоеватели, болести и религии. Защото никой не обръща към противника тила си. Така за тях Слънцето през тази сутрин изписало знаците от ляво на дясно и те приели този начин на писане.

Арабите пък наопаки – за тях враговете винаги идвали от север. Нашественици, болести, религиозни фанатици. Докато наблюдавали предпазливо враговете си, Слънцето изгряло откъм дясното им рамо и започнало да изписва знаците от азбуката им от дясно на ляво. Именно затова арабската писменост е в тази посока.

Добро дело сторило Слънцето по заръка на Бог.

Лошото е само това, че хората започнали най – първо да записват с новите си азбуки имената на владетелите си и тираните си, а не името на Господ!