ЗА ЦЕНАТА НА НЕЩАТА

   Един ден Учителя Антарах свали пръстенът от безименния пръст на лявата си ръка и ми го подаде с думите:

            - Искам да го продадеш на златарите от чаршията точно за сто жълтици!

            Огледах добре пръстена, а после и Учителя невярващо. Бижуто бе от обикновен пиринч, вярно – масивно, но недобре обработено. Имаше върху шестостенното си лице надпис на арабски, който трудно вече се четеше.

            Поклатих с глава и тръгнах да изпълнявам разпореждането на Учителя.

            Обикалях няколко часа из златарската чаршия. Майсторите вземаха пръстена от ръката ми, хвърляха му един бегъл поглед и после ми се изсмиваха на предявената цена. Един уста дори вдигна ръка срещу мен загдето му губя времето. Накрая се върнах при Учителя Антарах изморен и изцеден. Казах му разочаровано:

-          Не мога да го продам за сто жълтици, Учителю! Той не струва дори една!

Мъдреца взе пръстена от ръката ми, повъртя го между пръстите си и го нахлузи на мястото му. После се усмихна и ми махна с ръка да го последвам.

Преминахме на западния бряг на Нил, в покрайнините на Кайро, където бяха работилниците за алабастър и килимарските школи. Там, сгушена сред останалите сгради, притисната от редица масивни постройки и посипана с фин бял прах, открихме къщичка от червеникава печена глина. На неизмазаната и фасада сухият вятър откъм пустинята поклащаше олющена табела с изрисувани корона, ключ и пръстен. Без дори да намали скоростта си Учителят бутна с рамо притворената външна врата и нахлу вътре. Последвах го притеснено. Когато прекрачих прага над главата ми едно медно звънче пропя. Трябваха ми няколко секунди за да свикна с приглушената тъмнина и сред сенките пред мен да изплува огромното прегърбено тяло на собственика. Стар и древен като, Матусаил с нащърбено от годините лице, коса и брада сякаш киснати дълго време във варница и бездънни – бездънни черни очи. Сварих го тъкмо изправяше цялото си тяло и изпълваше тясното пространство на работилничката си. Същински джин, изпуснат от бутилката! Изпитах усещането, че всеки момент ще се нахвърли срещу натрапниците, каквито бяхме с Учителя. После разпозна водача ми и гръмовният глас отекна:

-          Здравей, приятелю! Заповядай!

Двамата се прегърнаха здраво, като за момент изпитах притеснение за костите на Учителя Антарах. Заприличаха на двама престарели пехливани, опитващи да прекършат взаимно снагите си. След малко обаче хватката им омекна и двамата се отделиха един от друг. Изгледаха се продължително все още с ръце върху раменете си, а усмивката не слизаше от лицата им. После Учителя се извърна към мен и каза:

-          Момче, запознай се с приятеля ми Ариф Абас – най-старият и най-умел златар в Кайро. Също и мой братовчед и спътник по друмите на Арабия и Египет! Побойник и свиреп войн. Един от спътниците на Пророка в хиджрата!

Поклоних се с уважение и страхопочитание.

-          За мен е голяма честа, Ариф ага!

Великана ухилено кимна с глава и ни посочи пръстения диван покрай едната стена, застлян с избеляла черга. Настанихме се с Учителя, а през това време домакина се защура, извади две чаши и чайник с чай от хибискус и мента. Наля ни и коленичи пред нас:

-          Кажи какво те води насам, приятелю.

С ловко движение Учителя изхлузи пръстена от ръката си и му го подаде:

-          Искам да го оцениш Ариф! Колко струва този пръстен като изработка и като стока?!

Златарят го взе в огромната си длан и без дори да го погледне отговори:

-          Изработката и металът му не струват и петаче! Обикновен пиринч и посредствена изработка. Но иначе е безценен! Да не би да го продаваш? И ако го продаваш – за колко? Знаеш, че бих го купил на всяка цена!

Бях изумен – как може да е безценно нещо, което е толкова евтино и некачествено като изработка!

Учителят Антарах усети учудването ми и усмихнато извърна лице към мен:

-          Виждаш ли – цената на нещата е нещо относително. Ако ги приемаш като обикновени вещи, предмети без история и спомени за теб са стока. Стока която трябва да бъде продадена или купена. Заменена за пари или разменена с пари. Това е първоначалната цена. Но и стоката като хората си има собствен живот и история! А тази история може да бъде оценена и купена само от човек, който я познава и уважава! Като моя приятел – уста Ариф Абас! Кажи, приятелю, на младежа защо този невзрачен пръстен е толкова ценен!

-          Пръстенът беше на Пророка Мохамед, да се слави името му! Подари го на война Антарах ал Абси, когато ни преведе през пустинята и изведе до Мека! На него пише „Аллах е с теб”!

-          Ето затова е толкова ценен – усмихна се Учителя – не заради метала, а заради историята, която носи в себе си! Разбери нещо важно за света около теб: предметите живеят двойствен живот – на вещ и на същност, която пренася през годините деянията на хората! Уважавай людете, но уважавай и сътворените от тях предмети! Събитията се пораждат от деянията на хората, но предметите пренасят спомена за тези деяния към бъдещите поколения!...