ТОВАР

   Двама будистки монаси се завръщали от далечно пътуване в манастира си. Когато до обителта оставали три дни път им се наложило да пресекат пълноводна река. Край брега двамата видели млада, красива жена, която ги помолила да я пренесат на другия бряг през бързеите. По-младия монах бързо отказал:

          - Не мога, почитаема, забранено ни е да се докосваме до жена. За нас това е голям грях!

          По-възрастният обаче без да пророни и дума грабнал непознатата на гърба си и криво-ляво я пренесъл през реката. Там тя му благодарила и всеки тръгнал по пътя си.

          Между двамата монаси се настанило тягостно мълчание, особено от страна на по-младият, който час по час крадешком поглеждал към своя побратим. Когато контурите на манастира изплували в следобедната мараня на третия ден на хоризонта не издържал и попитал:

          - Ще кажеш ли на настоятеля, че се докосна до женско тяло и носи непознатата на гърба си цели пет минути!

          - Аз я носих на гръб само пет минути, а ти я носиш в ума си вече трети ден! - отговорил му неговия спътник.