Вървели по пътя си Лисицата и Язовецът. И както си
вървели не щеш ли - на пътя намерили торба с месо! Лисицата казала:
- Побратиме, трябва
да си поделим това месо справедливо!
- Съгласен съм с
теб, побратима! - изсумтял Язовецът - Но ти си по умна и мъдра от мен и за това
отсъди как да постъпим с намереното!
- Нека го изяде
по-възрастният от двама ни, той е по-уморен от пътя и годините и за това е и
по-гладен!
- Право думаш,
Лисо! Нека бъде за по-стария от двама ни!
- А ти , побратиме,
кога си се родил? - попитала хитрушата.
Язовецът почесал с
лапа муцуната си и казал:
- Преди седем
години, когато студът се отдръпваше, ледовете се стичаха разплакани към реките,
а дърветата още не бяха се окичили с пролетна премяна...
Лисицата започнала да хлипа и в очите и се
появили сълзи.
- Защо плачеш,
побратима, с какво те разстроих?
- Не си виновен ти,
приятелю, просто си спомних, че по същото време изгубих първото си синче, убито
от безсърдечен ловец!
Така Лисицата
получила всичкото месо!
Изяла го и
продължили нататък. Вървели, вървели, ни много, ни малко и не щеш ли - на пътя
огромен овнешки бут!
Ситата Лисица не
била гладна, но и се досвидяло да го даде на гладният Язовец. Затова с прозявка
му казала:
- Виж, побратиме,
слънцето вече се скрива, уморени сме от пътя. Нека преспим, а на сутринта на
свежи глави ще си поделим бута. И за да е справедливо - нека се падне на
тогова, който сънува най-странния сън тази нощ!
Язовецът се
съгласил, легнали от двете страни на намереното и заспали. На сутринта, едва
изтраял да се появи слънцето Язовецът сръчкал Лисицата и и казал:
- Сега Лисо, е твой
ред първа да кажеш съня си!
- Редно е наистина
аз да почна. А сън сънувах и то какъв! Сънувах, че съм дъщеря на хана. И единствената
ми работа бе да уреждам пиршества, а единственото ми притеснение - да са весели
и шумни! Верните ми слуги едва смогваха да носят на масата ми най-добрите вина
и най-вкусните ястия!
Зарадвал се
Язовецът и с хитра усмивка и казал:
- И аз исках да
бъда на твоя пир, но слугите ти не ме пуснаха. За това си помислих, че щом цяла
нощ ядеш най-вкусните храни и пиеш най-добрите вина едва ли на сутринта ще ти
се ще да преглъщаш на сухо този жилав, престоял и безвкусен бут. Затова станах
и го изядох сам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар