Млад шейх си купил
чистокръвен арабски жребец. Черен като въглен, с шия, извита като на лебед; с
тънки, лекокости крака. Буен, ветрогривест и с огън в очите и сърцето.
Владетелят се страхувал да не го
откраднат и заповядал да се построи специална конюшня от реден камък. А около
нея постоянно да обикаля охрана.
Само че пак нощем не можел да спи
спокойно и час по час ставал за да наглежда придобивката си.
Една нощ пред конюшнята заварил един
от стражите силно обезпокоен. Шейхът го попитал:
- Какво те тревожи, войнико?
- Един въпрос мира ми не дава, Ваше
Величество! Когато забиваме гвоздей в стената къде отива кирпичът по пътя на
пирона?
- Ха, интересен въпрос наистина! Добре
е че мислиш за това!
А на ум си казал : " Докато търси
отговора на въпросът, който сам си е задал, няма да заспи и ще пази коня
ми!"
След два-три часа шейха отново станал
и обходил оборите. И пак се натъкнал на същия пазач, който изглеждал още по
разтревожен.
- Сега пък какво те мъчи? - попитал
шейха с насмешка.
- Друг един въпрос, Ваше Величество,
подобен на първият. Когато ядем геврек къде се дява дупката му?!
Владетелят едва сдържал смеха си и
само го насърчил:
- Мисли, войнико, мисли!
И се прибрал успокоен в покоите си.
Малко преди зората да избута огнената
си колесница през хоризонта откъм изток, шейхът се пробудил със смътна тревога
и притеснение. Излязъл в двора и се насочил към конюшнята. А там отпред отново
същия войник. Лицето му било бяло като платно, подскачал нервно от крак на
крак, а ръцете му се тресели като разкачени от тялото.
- Сега пък какъв въпрос те измъчва? -
ухилил се шейха.
- Ето какъв, Ваше Величество -
конюшнята е здрава, вратата е цяла и заключена, покривът си е на мястото.
Тогава, по дяволите, къде е конят!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар