Конфуций стоял на моста и гледал реката — водопадът падал отвисоко. Долу имало страшен водовъртеж.А някакъв човек се опитвал да премине през него. Конфуций изпратил учениците си да го спрат и да му кажат, че преминаването не е възможно.Но човекът не ги послушал: той преминал реката и се измъкнал на другия бряг.— Колко сте ловък! — възкликнал Конфуций. — Каква е тайната ви? Как успяхте да влезете в такъв водовъртеж и да излезете невредим?А човекът отговорил:— Когато влизам в течението, му се отдавам и му се доверявам напълно. Когато се отдадеш и се довериш, отпускаш тялото си по течението, и не правиш нищо. Ако искате, мога да премина отново.— Запомнете това, ученици! — казал Конфуций. — Наистина можеш да се разбереш дори с водата, ако й се отдадеш и й се довериш, а още повече с хората.
Думите са като птици – едни красиви като ибиси, други – сладкогласни като славеи, а трети обикновени – като косове. Но всички думи са птици, родени в клетка. В клетката на нашия ум! Не затваряйте клетката пред думите за любов и благодарност!
петък, 7 август 2015 г.
ОТДАЙ СЕ НА ТЕЧЕНИЕТО
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар