Ми Дзъ бил любимец на господаря. А в неговото царство имало закон: ако някой впрегнел царската колесница на своя глава, отсичали му краката.Един ден майката на Ми Дзъ легнала на смъртния си одър. Той смело взел царската колесница и препуснал към майка си. Когато господарят чул за това, се възхитил и казал:— Какво уважение! Заради майка си е забравил, че можеше да му отсекат краката!Друг път, разхождайки се с господаря в градината, Ми Дзъ откъснал една праскова, която толкова му се усладила, че след като изял половината, предложил остатъка на господаря. И господарят казал:— Колко ме обича! Забравя за себе си, само и само да ме зарадва!Когато младостта на Ми Дзъ повехнала, господарят охладнял към него и той изпаднал в немилост. Сега вече господарят казвал:— Какъв негодник! Веднъж излъга, че майка му умира, за да са възползва от колесницата ми. Освен това ме почерпи с нахапана праскова!
Думите са като птици – едни красиви като ибиси, други – сладкогласни като славеи, а трети обикновени – като косове. Но всички думи са птици, родени в клетка. В клетката на нашия ум! Не затваряйте клетката пред думите за любов и благодарност!
петък, 7 август 2015 г.
ЛЮБИМЕЦЪТ НА ГОСПОДАРЯ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар