ЛЮБИМЕЦЪТ НА ГОСПОДАРЯ

Ми Дзъ бил любимец на господаря. А в неговото царство имало закон: ако някой впрегнел царската колесница на своя глава, отсичали му краката.

     Един ден майката на Ми Дзъ легнала на смъртния си одър. Той смело взел царската колесница и препуснал към майка си. Когато господарят чул за това, се възхитил и казал:

     — Какво уважение! Заради майка си е забравил, че можеше да му отсекат краката!

     Друг път, разхождайки се с господаря в градината, Ми Дзъ откъснал една праскова, която толкова му се усладила, че след като изял половината, предложил остатъка на господаря. И господарят казал:

     — Колко ме обича! Забравя за себе си, само и само да ме зарадва!

     Когато младостта на Ми Дзъ повехнала, господарят охладнял към него и той изпаднал в немилост. Сега вече господарят казвал:

     — Какъв негодник! Веднъж излъга, че майка му умира, за да са възползва от колесницата ми. Освен това ме почерпи с нахапана праскова!

ОТДАЙ СЕ НА ТЕЧЕНИЕТО

Конфуций стоял на моста и гледал реката — водопадът падал отвисоко. Долу имало страшен водовъртеж.

     А някакъв човек се опитвал да премине през него. Конфуций изпратил учениците си да го спрат и да му кажат, че преминаването не е възможно.

     Но човекът не ги послушал: той преминал реката и се измъкнал на другия бряг.

     — Колко сте ловък! — възкликнал Конфуций. — Каква е тайната ви? Как успяхте да влезете в такъв водовъртеж и да излезете невредим?

     А човекът отговорил:

     — Когато влизам в течението, му се отдавам и му се доверявам напълно. Когато се отдадеш и се довериш, отпускаш тялото си по течението, и не правиш нищо. Ако искате, мога да премина отново.

     — Запомнете това, ученици! — казал Конфуций. — Наистина можеш да се разбереш дори с водата, ако й се отдадеш и й се довериш, а още повече с хората.

МОМЕНТЪТ НА ЗАБРАВАТА

Хуадзи от рода Ян-Ли в царство Сун загубил паметта си в зряла възраст. Можел да получи подарък сутринта и да забрави за него до вечерта; да подари нещо вечерта и на сутринта да не помни. На улицата забравял да се движи, а у дома — да седне. Днес не можел да си спомни какво е станало вчера, а утре — какво е станало днес.

     Семейството му се притеснило и поканило един гадател, за да предскаже бъдещето на Хуадзи, но безуспешно. След това поканили един шаман, за да извърши обред за връщане на паметта, но и това не помогнало. Повикали лекар, за да го излекува, но и той не се справил.

     Имало един конфуцианец от Лу, който си предложил услугите и заявил, че може да помогне. Жената и децата на Хуадзи му обещали за награда половината от своето богатство.

     Конфуцианецът им казал:

     — Ясно е, че това е заболяване, което не може да бъде предсказано с хексаграми и предсказания, не може да бъде повлияно с благотворни молитви, не може да бъде излекувано с лекарства и игли. Ще се опитам да преобразувам ума му, да изменя мислите му. Има надежда, че това ще го възстанови.

     После конфуцианецът се опитал да съблече Хуадзи, а той търсел дрехите си; опитал се да го изтощи чрез глад, и той търсел храна; опитал се да го затвори на тъмно, и той търсел път към светлината.

     Конфуцианецът останал доволен и казал на синовете му:

     — Болестта е излечима, но изкуството ми е пренесено тайно от поколения, не трябва да се разкрива на непосветени. Затова ще остана с него насаме в стаята за седем дни.

     Те се съгласили — и никой не разбрал, какви методи е използвал конфуцианецът, но болестта една сутрин изчезнала.

     Когато Хуадзи се събудил, бил много зъл. Изпъдил жена си, наказал синовете си, погнал с копие конфуцианеца.

     Властите на Сун го арестували и поискали да узнаят причината.

     — По-рано, когато забравях, — казал Хуадзи, — за мен нямаше граници, не забелязвах съществува ли небето и земята. Сега внезапно си спомних — всички беди и преодоляването им, печалбите и загубите, радостите и тъгите, любовта и омразата на двадесет-тридесет изживени години. Пред мен има хиляди преплетени нишки. Страхувам се, че всичките тези беди и преодоляването им, печалби и загуби, радости и скърби, любов и омраза ще дойдат и ще поразят сърцето ми. Ще намеря ли отново момента на забравата?