В някакво
царство, в някакво господарство, на трона се възкачил млад и амбициозен
владетел. Искал бързо да се прочуе по света и да остане в историята. И както е
типично за младите още в първият ден на царуването си издал декрет:
„Отменя се новата година. Времето започва
да се брои само с дни, без месеци и години, а за ден първи се обявява денят на
коронацията!”
Така се заредили ден след ден, месец ... ,
стоп - вече нямало такива!
Но вместо държавата да просперира, хората
да стават по-богати и по-щастливи се случило точно обратното. Униние налегнало
народа, тъга, чувство на обреченост и сивота. Икономиката се сривала, хората
станали злобни и нещастни.
Един ден царя събрал съветниците и ги
попитал само с една дума:
-
Защо?
Най-умните хора в страна повдигали рамене, гледали в пода и сумтели
нечленоразделни, високоумни мисли и звуци.
Само неговият
чичо, по-малкия брат на предишния владетел отвърнал:
-
Ваше величество, нека се поразходим из царството и ще
ви покажа виновника за нашето нещастие!
Излезли двамата
извън двореца, качили се на два лекокости жребци и възрастния повел младият да
му покаже причинителя на бедите. Рекъл му:
-
Преди залез слънце трябва да стигнем до една странноприемница
на източният път извън града. Иначе ще го изпуснем и ще трябва да го гоним из
провинцията!
Препуснали двамата.
Малко преди слънцето да скрие чело под западния хоризонт пристигнали пред
гостилницата. Чичото скочил от коня с думите:
-
Изчакайте, Ваше величество. Сега ще проверя дали все
още виновника е тук – и влязъл в хана.
След по-малко
от минута излязъл с наведена глава:
-
За съжаление сме го изпуснали за малко. Тръгнал е към
съседният град и ако веднага тръгнем призори може и да го застигнем.
И двамата се
понесли по-леки от вятър.
Призори пристигнали
до новата си цел. Отново се оказало, че закъснели с малко. И отново тръгнали на
път.
Минал ден,
после втори. На третият конете едва стъпвали с наранени копита по пътя, а
двамата мъже били изморени до смърт, гладни, мръсни, недоспали.
Царя промълвил
с напукани устни:
-
Чичо, трябва да спрем за почивка. За нас и за
животните!
-
Добре, Ваше величество! В съседното село има млък хан и
се надявам този път да го настигнем.
Когато стигнали
пред странноприемницата и двамата влезли вътре. Чичото се огледал и се
провикнал:
-
Настигнахме виновника за бедите в държавата ни!
-
Къде е? – започнал да се оглежда в празното заведение
владетеля.
-
Ето го! – възрастният подал на господаря си едно малко, опушено, зацапано огледало.
Царят
погледнал в него и видял своя мръсен, посърнал изморен лик. Изкрещял:
-
Ти подиграваш ли се с мен!
-
Не, Ваше величество! Виновника за несгодите в държавата
сте вие! А причината е в отмяната на месеците и годините. И най-вече – в премахването
на Новата година! Вие самият дори се затруднявате да кажете днес кой точно ден
сме – 1023 или 1032 от началото на царуването ви. А когато премахнахте
символично повтарящото се начало в календара, вие сякаш забранихте на хората да
спрат за почивка. Така, както ние в продължение на три дни галопирахме бясно в
гонене на целта си, без отдих, сън и храна, така и вие искахте да наложите на
народа си неспирно препускане през хивота. Погледнете през прозореца конете
отвън. Те са като народът, който ни носи на гърба си. Това постигнахте със
забраната, което ние с безумната си езда!
Царят навел
засрамено глава.
-
И още нещо, Ваше величество. Всеки човек има нужда
от време на време да отхвърли от плещите си част от товара, който носи през
живота си и който заплашва да го смаже. Има нужда от миг в който да се спре, да
погледне назад и да каже „Тук, в този ден загърбвам и оставям всичко лошо и
продължавам напред с това, което ме прави по-щастлив, по-човечен и по-добър”!...
